вторник, 26 юли 2016 г.

Жмичка

Заспива пред очите ми дете
в прегръдките на прашното ми огледало.
Отвори очи, за мъничко поне!
Кажи, че миналото не е отлетяло!

Не са били измислица игрите ни на жмичка.
Фигурите в облаците кой ли ги донесе?
Когато сам се гонех и бягах си самичък.
Когато дълго биех се с измислени човеци.

Когато влюбих се. Когато тя си тръгна.
Когато първи думи от сърцето се отронят.
Когато тя поиска отново да се върне,
но вече беше време и тя да ме погони..

Но става мокро огледалото от дъх
и образът топи се в своята забрава.

"Царски път до 10" отнякъде дочух
и хукнах бързо,

за да се спасявам.

27.07.2016

Няма коментари:

Публикуване на коментар