Щурци

Никога на заем не съм те прегръщал.
Никога дълго не съм те мечтал.
Зная, че няма при мен да те върна.
Земята от търсене да преобърна,
аз и ти вече всичко сме дали.

Не мога да бъда мечтаното всичко.
Не съм и не се заблуждавам.
Полет имат и самотните птици.
В зората си всяка мечта е учител
и дълго в сърцето остава.

Вятърът тъкмо притвори очи.
Мисълта отново с хоризонта полита.
Небето е все така във звезди.

Едно дете си говори с щурците
и разказва им как се лети.

28.06.2016