На този порив не трябва пристанище,
а само посока и вятър с прозорец!
Разкъсай платната, мини всяка граница
и дай на небето си да се разтвори!
Вдигни го със шепи да литне в незримото,
където достига отвъд световете!
Не го пази в тайна (така ще изстине
незнайно и скрито дълбоко в сърцето).
Дай глас на въздишката!
Дай тон на гласа!
Което оставиш във теб е излишно!
Което политне, оставя дъга
и дълго след теб
ще остане да диша..!
30.03.2016
Няма коментари:
Публикуване на коментар