сряда, 30 март 2016 г.

Порив

На този порив не трябва пристанище,
а само посока и вятър с прозорец!
Разкъсай платната, мини всяка граница
и дай на небето си да се разтвори!

Вдигни го със шепи да литне в незримото,
където достига отвъд световете!
Не го пази в тайна (така ще изстине
незнайно и скрито дълбоко в сърцето).

Дай глас на въздишката!
Дай тон на гласа!
Което оставиш във теб е излишно!

Което политне, оставя дъга
и дълго след теб
ще остане да диша..!

30.03.2016

четвъртък, 24 март 2016 г.

Защото някога преди

Ще бъда вятъра по твойта кожа.
Ще съм листата
на изстиналото лято.
Ще съм страната, от която
най-тягостно вали!

Ще бъда пропаст падаща нагоре.
Един от кадрите на твоите разтвори
(очите на забравените хора)
в снимките,
останали встрани.

Ще бъда връхчето на черния молив.
Във стъпките на старото пиано.
В нота, изправила се рано
на последната размерност от мотив.

И само по веднъж ще се явявам
погледнеш ли нагоре към простора

да докосна бавно
огледалното ти рамо
и в спомените пак да се разтворя.

24.03.2016

вторник, 22 март 2016 г.

Щрих

Събирам чертите ти с очи
и търся себе си във твоя сборник.
Колко странно-сладко е, нали?
Без нищичко да значи
червеният ни вторник.

23.03.2016

петък, 18 март 2016 г.

Взор

Взряли са се нощните звезди във мен.
Една изгубена любов  - очите,
заспали дълго, а е вече ден.
Останало, каквото е останало,
но скрито.

Казано, каквото казано,
но още
държи като плашило,
в шепите си свило,
безсънните ми нощи.

А изгревът е близо!
Душата ми към тебе слиза
да търси нощем своето възмездие..

изгубена сред хиляди съзвездия.

18.03.2016