Нощта

Така невинно събужда се нощта.
Изхлузва се по къси, тъмни пълнолуния.
Разхвърля си косите до някоя звезда,
а после дълго гледа другите събудени.

Отпива от останалото тъмно, тежко вино,
разлива се във нея с алена окраска.
И спира всеки филм - тя има свое кино
и дълги, тъмни вени, пулсиращи прекрасно.

И с трепета си в дъх събира всичките мечти,
издиша бавно падаща луна.
Дали ще можеш нещо да намислиш ти
или ще гледаш дълго във очите на нощта?

И някак тихо става, когато тя заспива.
И бавничко трептят студените звезди.

Нощта тъй бързо,
тъй бързо си отива.

Със всичките намислени,
изстинали мечти.

Които не угасват

Ето че дойде отново старото море
и онзи плаж, на който нямах нищо.
Едно изгубено, объркано дете.
Едно добре забравено огнище.

И онзи див и хладен летен бриз,
изхвърлящ всичката надежда във морето,
което връща всички истини
и всички грешки право във сърцето.

Така не се научих да не бягам.
Да не мисля все за своята изгода.
Така не се научих как се става,
когато падна тежко във тревоги.

И май че време е сам себе си да променя.
И май че трябва малко да порасна.

Едно море разбива ми съня,
и мислите, и чуствата

които не угасват.

13.07.2015

Карти

Всеки има тесте във ръката си.
Мята карти, обръща светове.
Остават метри
до сънувано възприатие,
а после пък захвърля
цялото тесте.

И животът преобръща свойто колело.
Един ден вярваш, после пак си сам.
Оставяш си сърцето като камък на стъкло,
а в пукнатото си издигаш храм -

и дълго там седиш и сам се молиш.
Защо ли пак измисляш си, сърце?
Трудно е със тишината дълго да говориш,
когато вече нямаш във себе си дете.

Издига се над теб едно небе просторно,
нахвърля някак бързо
безброй сами звезди.

Аз зная как обича се.
Но как обича се повторно?
Когато нямаш карти,
нито вяра,
ни мечти.

12.07.2015