понеделник, 29 юни 2015 г.

Тиктакане

Когато си на кръстопът на мислите
и вече нямаш изход и решение.
Секундите надбягват всяка истина
и те оставят сам да избереш.

Знаеш, че ще трябва да закрачиш,
че пътищата зад петите ти пропадат.
Раздал сърцето на случайни минувачи,
остава себе си да разбереш.

Но някак си животът под краката ти се движи.
Тиктакането се превръща в разстояние.
Отдалечаваш се. Или пък идваш близо.
Сега си сигурен, а после в друго състояние..

И нещо ти напомня за мечтите.
Часовникът ти вече не тиктака.

Далеч от себе си излиташ
и се надяваш някой някъде
все още да те чака.

29.06.2015

понеделник, 15 юни 2015 г.

Като ден

Каква ли песен ни оставя
лилавото на облаци вечерни?
Сгушено в последните лъчи
на своя дълъг хоризонт.
Може би спасява някого,
без да знае как да го намери.
И се носи бавно, без следи -
като дете с червен балон.
Може би притваря пак очите,
на някой, някъде заплакал.
Дълго време сресва му косите
и сяда с него да дочака.
А може би го хваща за ръка
и го отвежда някъде, където
нощта превръща се в луна -
в една от многото комети..
И бавничко догаря - като ден.

15.06.2015

четвъртък, 11 юни 2015 г.

Из под кревата

Нощта е място на събудените хора,
тихо сгушени под звездния килим.
Нощта е тук, а мен така ми се говори!
Понякога остава само да мълчим.

И този вятър е така обикновен.
Как шумно сресва спящите дървета!
Дали ще проговори нещо и на мен?
Дали не си измислям думи в силуети?

Кога оставиха ме детските измислици,
където бях завинаги героят - всеки ден!
Където сам се борех злото да изчистя,
а то се криело дълбоко вътре в мен.

Излязло е само из под кревата.
Не е ли време вече да върви?
Нощта е тиха. Остана само вятър.
И дълго втренчени един във друг
мълчим.

11.06.2015

петък, 5 юни 2015 г.

Края на нощта

Стъпвам бързо. Стълбите пропадат.
Няма време за несигурност.
Вятърът отдавна е удавник.
Научих се да плувам и във мислите.

Не искам вече океани
на изгубени, безсмислени пирати.
Не искам вече да оставам,
където всичко непознато

ме залива с пълното безумие
на лудост, лутане и безтегловност.
Където чувствата са кратко лято.
Където нямам никаква готовност..

И спускам се по стръмното, надолу,
на своя собствен, малък свят.
Не ми остана време за глаголи.
Аз просто съм. Останал.
Търсещ. Непознат.

Изгряващ. Сутрешен, незнаещ.
Искащ. Вярващ в чудеса.

За миг докосвам с пръсти по безкрая
и после дълго търся края на нощта.

05.06.2015