петък, 26 септември 2014 г.

Към теб

Развълнувано, малко сърце,
свито в студения залив
на гърдите.

Не тъгувай. За малко поне.
Там отгоре ни гледат звездите..

Те за нас са написали стих!
И е нежно разлистен в небето!

Септември е есен,
тъмно зелена,
в прегръдка на малки поети.

Една мисъл към мен.
Една мисъл ми стига
да бъде спокойно
сърцето.

Протягам ръце.
Почти те достигам!
Нали ти си тук,
тук където..

морето разбива вълни
и танцува,
и нежно ме гали.

Две кротки, спокойни очи,
пак те търсят
след тихия залез..

Остани, остани.
Като вечер без вятър.
Като снимка, събуждаща спомен.

Не плачи. Не плачи.

Аз съм просто вратата,
която към тебе
ме води.

26.09.2014

петък, 12 септември 2014 г.

"Разстояние"

Самотата има много имена.
Едно до друго - все едни и същи.
Четири стени, прозорец и врата.
И никога така не съм си вкъщи..

Не ми мирише на череши и на вятър,
на залезна поляна сред щурци!
Изгубванeто на калинка сред тревата..
От онези мигове, в които се мълчи.

Когато погледите срещат се усмихнати,
намерени, заплитащи се, близо.
Когато цялата вселена е притихнала
и мъничка звездица от небето слиза..

"Завинаги, завинаги, завинаги..",
когато си намислям пожелание..

Самотата има свое минало,
но името й днес е "Разстояние".

12.09.2014