Когато замирише ми на дъжд

Когато замирише ми на дъжд,
ми става тихо.
Тогава съм в най-празната си стая.
Тогава ставам плен на своя вихър
от далечини и невъзможностни безкраи..

Тогава и китарата мълчи във своя ъгъл.
Единствено си спомням гласове.
И мисля как дори веднъж не съм излъгал,
когато съм мечтал за своето небе -

кристално синьо! Пълно с бели птици,
танцуващи безшумно над река!

А нейде там, край огъня, притихнала,
четеш ми нежно стихове,
за да заспя..

И все така, по детски, си мечтая,
а днешният живот е друг и ще мълча.

И все така те търся, но не зная,
дали не съм пропуснал своята зора..

Прехвърлям спомени, усмивки и години.
Припомням си най-глупавите грешки!

И пускам вятъра през мен да мине,
надявайки се да остави нещо..

14.08.2014