Едно вълнение приятно
ме обзема непонятно как!
Като боровинковото сладко,
пълно с мини-вкусните малини,
комбинирано със няколко маслини..
Ама.. питате - солени?
Стига ми да са зелени
и да влизат в комбинация
с мъничката ми вечеря
и перия от лук.
Но май че друга мечка стъпвала е тук!
И ето, общо взето,
стигаме до края на парчето,
дето няма капка музика.
Така де - на шепичката стих.
Да го нарека по-иначе не бих..
Но.. сякаш,
че вълнението някак си избяга
и остана само тишина.
Дъждът навън потропва във нощта,
оставена сама да чака.
26.08.2014
вторник, 26 август 2014 г.
неделя, 24 август 2014 г.
Несвързано
Невъзможността за свързване.
Разстоянието между антенките
на крушката.
Тъмно ми е между песните.
Луната е балон за спукване!
Ненамиращото връщане..
Надежди между сенките
зад къщата.
Разстоянието между антенките
на крушката.
Тъмно ми е между песните.
Луната е балон за спукване!
Надежди между сенките
зад къщата.
Звездите откъде ли са донесени?
Земята е лимон за стискане.
И няма как да бъдеш
августова есен.
24.08.2014
четвъртък, 14 август 2014 г.
Когато замирише ми на дъжд
Когато замирише ми на дъжд,
ми става тихо.
Тогава съм в най-празната си стая.
Тогава ставам плен на своя вихър
от далечини и невъзможностни безкраи..
Тогава и китарата мълчи във своя ъгъл.
Единствено си спомням гласове.
И мисля как дори веднъж не съм излъгал,
когато съм мечтал за своето небе -
кристално синьо! Пълно с бели птици,
танцуващи безшумно над река!
А нейде там, край огъня, притихнала,
четеш ми нежно стихове,
за да заспя..
И все така, по детски, си мечтая,
а днешният живот е друг и ще мълча.
И все така те търся, но не зная,
дали не съм пропуснал своята зора..
Прехвърлям спомени, усмивки и години.
Припомням си най-глупавите грешки!
И пускам вятъра през мен да мине,
надявайки се да остави нещо..
14.08.2014
ми става тихо.
Тогава съм в най-празната си стая.
Тогава ставам плен на своя вихър
от далечини и невъзможностни безкраи..
Тогава и китарата мълчи във своя ъгъл.
Единствено си спомням гласове.
И мисля как дори веднъж не съм излъгал,
когато съм мечтал за своето небе -
кристално синьо! Пълно с бели птици,
танцуващи безшумно над река!
А нейде там, край огъня, притихнала,
четеш ми нежно стихове,
за да заспя..
И все така, по детски, си мечтая,
а днешният живот е друг и ще мълча.
И все така те търся, но не зная,
дали не съм пропуснал своята зора..
Прехвърлям спомени, усмивки и години.
Припомням си най-глупавите грешки!
И пускам вятъра през мен да мине,
надявайки се да остави нещо..
14.08.2014
Абонамент за:
Публикации (Atom)