За последно

Отново, за последно се руша -
разпадам се на сноп лъчи и вятър.
И само думи, на които се крепя,
със спомен за отминалото лято..

когато юли беше вечно вплетен!
Нестихващ, вярващ и стремителен!
Когато пристан бяха ти ръцете!
Когато с кораб плавах във очите ти..

Море. И буря. Не помня нищо вече.
Дали морето помни имена?

Една звезда, останала да свети
на север в непрогледна тъмнина.

И този миг така добре познат е.
Притихват ударите на вълните.

Наблизо някъде бушува вятър

и нищо,
нищичко не ме попита.

09.07.2014

Допир

Ръцете ти са две пера с мастило,
прозрачни като тънък лист хартия.
В малки шепи думите са скрили -
търся ги, но не мога да открия..

И се превръщам в малък, празен дневник -
разгръщам се на първа бяла страница.

И чувствам се щастлив, макар и без последен
допир от перата..


без въображаемата граница.

06.07.2014