понеделник, 29 април 2013 г.

Все някога

Говоря ти безспирно с мисълта си!
Не спирам! Не мога и да спра..
Гласът ти нежно ме понася
към нещо друго от света!

Чувам го - от спомените само.
Спомени от смях, усмивки и движение!
В мигове, когато бяхме двама,
допълнени във свое измерение..

Достигащи с очи през километри,
усещащи дъха си от екрана.

..намерих помежду ни мимолетен
смисъл, в който да остана.

И само мога да мечтая,
че някога животът..

Не е спешно.

Прегръдка, две очи, безкрая.

..все някога да може
да ни срещне.

29.04.2013

събота, 27 април 2013 г.

За теб

(на А.)

За теб бих написал и хиляди приказки!
Роман - само, само от стихове!

За теб се превръщам във повече никога.
Във никога повече. Мистър Никого.

Навярно не вярваш във думите вече,
но всяка беше с дъно на истина.

Усещах, мечтаех безумно далече!
Исках те - жива и истинска!

Влюбена и безкрайно щастлива,
спасена и пълна с надежда!

Погледни вътре в себе си.

Ти си толко красива!
Изпълнена с приказна нежност!

Дори да показваш нещо толкова друго,
аз видях вътре в теб и повярвах!

Дори всеки ден част по част да те губя,
цял живот ще останеш навярно.

На тъмната моя невзрачност и слабост -
светла и силна полярност!

Остани, остани, дори да не трябва..

Аз докрай продължавам да вярвам!

27.04.2013

неделя, 21 април 2013 г.

22

Затварям очи и изчезвам напълно!
Не ме виждаш. Не гледай насам!
Няма как. Няма как да те върна.
Изчезнах. Къде съм? Не знам.

Затварям очи и изобщо ме няма!
Измислен от болка, безкрайно чуплив.
Недостатъчно силен, но доста измамен.
Невъзможен, достатъчно сив..

Затварям очите си бавно. По-бавно.
Сякаш търся те още край мен..
Притъмнява. Така притъмнява!
Като ден. Като нощ. Като ден..

Затварям очи и без място оставам.
В нищото пак ще намеря подслон..
Едно ми остана - скрито да се надявам..

Не ме виждаш.

Аз съм 22-ри невидим перон.

21.04.2013

вторник, 16 април 2013 г.

Част от мен

Мирише ми на въздух, на студено!
Мирише на вълни и нощен вятър!
На мокрена коса, на тяло посолено.
На погледи към края на земята,

където се изгубва необятното -
завихрено, нестихващо море!
Оставени в мига на синьо-лятното,
усещаме мълчание в небе..

В ръцете на безброй светулки,
загърнали ни в шепа светлина,
издигаме луната в звездната й люлка,
която се преструва на звезда..

Мирише на доверие във вплетени ръце.
Побирам се във ярко сини - две вселени..
Никога преди не съм потъвал във море,
което да мечтая да е част от мене.

16.04.2013

понеделник, 8 април 2013 г.

Живея

В този миг наистина живея!
Сега съм полетът на невъзможното!
Създадох всичките си светове за нея.
Безбройни точици в небето разположих

за да види целият невярващ свят,
че щастие не се мечтае само!
Че този свят е много по-богат,
защото проектиран е за двама!

Че търсенето ни е път към вечността,
а животът - мимолетна част от нея.
Че смисълът на всичкото това
е да живеем! Просто да живеем!

Да се намираме в най-малките неща!
Да бъдем чувстващи и неуморно луди!
Да вярваме безкрайно в чудеса
и от нощта все някога да се събудим!

В очите си да сме събрали обич
за всички океани и морета.
Да бъдем винаги очакващи, готови,
със цялата си сила на сърцето!

За да бъдем исканото и мечтаното,
което сме потърсили във нея..

Излитам смело!
Няма разстояния.

В този миг
наистина живея!

08.04.2013

сряда, 3 април 2013 г.

Взаимно сбъднати

Всеки казва: "няма пълно щастие".
А такова, зная, съществува!
Трябва само да намериш частите
на цялото, което си сънувал!

Трябва смело да държиш мечтите си -
да бъдат щит, опора и посока!
Да не заключваш никога вратите си,
дори когато си на най-дълбокото!

Да преплуваш всички бурни океани
от дъждове на хиляди съмнения!
Да бъдеш бряг, море!
За някого мечтаното,
дори и в паралелно измерение.

Да не се страхуваш да обичаш
в ширините на земята, без посока!
Понякога намираме се нелогично,
в среща - два изгубени потока..

Както ти и аз. Далечни, непознати!
7 пъти те намирам, в 7 срещи..
Дали това е хрумка на съдбата?
Дали звездите искат да ни срещнат?

Оставаме - два бряга на утехата..
за цялото море, което ни събира.
Загърнати единствено на Любовта във дрехата,
която в пролетта си ни прибира.

Взаимно сбъднати! Измислени! Мечтани!
Но сякаш писано така ни е -

да ни дели единствено и само
едно безкрайномерно разстояние..

03.04.2013