неделя, 29 декември 2013 г.

Далматинец

Успя ли да срещнеш кравата
на черни точици?
Шоколадчето - останало само.
А розата, а розата в поточето,
мечтае си за водно колело.

29.12.2013

Четири стаи

Не се появи. Не те чаках.
Само прашните ноти
се удряха в стаите.

Сиво-твърди стени
сами разпиляха
много погледи,
в търсене мятани.

Детски мисли рисуваха
образи маслено -
по лицата на хората.
Твоето.

Като спомен -
в детайли,
несръчно,
в неясното.

Не намерих
следа
през прозореца.

А хората? Хората.
Гъсти клони,
които мълчаха.

Не те виждах от тях.
Не те виждах.
Не чаках.

И никой
не ми отговори.

29.12.2013

сряда, 18 декември 2013 г.

Вечерно

Натежават клепачите.
Започваме спускане - три!
Всички мигли - на пост!
Постепенно приплъзване в здрача.

Безшумно се сгъва денят.
На ресни.

Две.
Първо в линия, а после във точка.
Както се изключва телевизор.
Без тихото "щрак".
Само часовник, който още тиктака -
говори, диктува. Притихва и чака.

Светът се събира в два малки клепача.
Рекламите бяха.

Сега е време за сън.

И нищо, нищичко няма да значи.

19.12.2013

вторник, 3 декември 2013 г.

Илюреалнозия

Все по-далеч съм. Все по-далече..
По-често летя във лилави балони.
Кое е наистина? Забравих го вече.
Какво си сега, самота неизронена?

Коя си била, когато те виждах -
моят спасител във приказен щурм!

Каква си сега?
Не те виждам.
Не виждам.

Не гледам назад.

Взривен сън.
Наум.

Взривена мечта с белези по тялото.

Сърцето ми..
още ли е цялото?

03.12.2013

неделя, 6 октомври 2013 г.

В едно

Като момиче, стъпващо във мокър пясък,
потапяме се в неизвестния копнеж.

Облечени сме в ярко сини водорасли,
направени изцяло от море!

Готови сме!
За бурята!
За всякакво вълнение!

Най-страшната картина на Моне!

Създадени от твърде неизмерни измерения,
се сливаме в едно..

В едно от цели две.

06.10.2013

четвъртък, 12 септември 2013 г.

Облаци

Редя си облаци и си строя укритие.
В прегръдки.
Млада, неузряла есен.

Претърсвам мислите.
Забравям скритите
и се отпускам.

Някъде вали  в оранжево!

И пее нова,
цветно-сива,
(ах колко й отива..!)

есенно-дъждовна песен.

13.09.2013

четвъртък, 25 юли 2013 г.

Невинната кръв

Невинната кръв изсъхва най-бавно!
Свирепо кипи! И е най-справедлива!

Пролята в мечта, желана отдавна!
Дълго горяла, ей така не изстива!

Но някъде, някой закръглен и властен
си купува цял остров и се къпе в пари..

Невинната кръв ще ви стигне, нещастници,
и никой от вас не ще се спаси!

И никой от вас не ще си купи обратно
нормален живот - невинен и чист!

Къпете се в своята дупчица златна
за последно, защото от кръв ще вали!

И както знаете - вода тя не става!
Забива се рязко и безкрайно боли!

Невинната кръв - няма друга такава!

Докрай тя безстрашна остава.

А ти?

25.07.2013

неделя, 21 юли 2013 г.

СИ

на А.

Ти
не
си
Сиси
но
пък
си
си
мац-
пи
си (PC)
и
която
и
да
СИ,
хич
не
ти
се
спи!

21.07.2013

Шепа спомени

Моретата не винаги са ярко сини.
В пясъка понякога безчувствено студено е.
Вълните са утеха, със която да отмине
тъмното и страшно продължително бездение.

Тогава ти остава само малка шепа спомени,
с която да очакваш и да вярваш във взаимното.
С която да си цял, макар и половинка домино
и да намираш връщане от пътища разминати.

С която да изпитваш любовта си повсеместно,
защото тя самата си е твоя и безвременна!

Защото да си сив и неусещащ е най-лесно..

Дали човекът е направен да обича
само себе си?

21.07.2013

четвъртък, 11 юли 2013 г.

Дисонанс

Не ме обичаш?
Не ме интересува!
Аз дал съм обещание
на своето сърце -
да има свободата
да не се преструва!
Да може да обича
без ответния копнеж!
Да има правото
да си избира вятър,
на който безпричинно
да се довери..
Да има силата,
и вярата,
надеждата с която
на крилете му
да може да лети!
Да има истински мотив
да живее безгранично,
преследвайки най-скритите желания!
Сърце ли е..
когато е затворено в безличност
на разум, на съмнения,
на минали страдания..

Сърце ли е,
когато не обича безпределно?
Когато е безчувствено
и добре опитомено?

Пространствата са твърде
дисонансно паралелни.

Обещанията трябва
да се спазват.

11.07.2013

вторник, 9 юли 2013 г.

Тъмнината

Разлисти се! Отвори очи!
Няма как да те е страх от истини!
Виж - дори небето се откри
във всички свои цветове неистови..!

Виж! Не го е страх от тъмнина, надвиснала
над цялото пространство без земя!
Покрило е със облаци моретата разлистени
и тихо ги потапя във нощта..

Нагазва смело в неизвестните галактики,
намокрени от хиляди съмнения..
Намира път, на теория и практика,
и слънцето за утрешния ден!

Намира изгрева, така мечтан
в безкрайно непрогледна невъзможност!
А той е вяра, сбъднатост, така желан..!
Търсен, преоткрит и неотложен..

Затова хвани мечтите си -
те вече са заплували
към края на премереното време!

Иначе.. кажи ми,

животът ще си струва ли?

Живеем ли?

Или заемаме обеми?

***

Няма как да те е страх от истини!
Виж - дори небето се открива!
Във всички свои цветове неистови..

Разлисти се!
Тъмнината си отива..

09.07.2013

понеделник, 24 юни 2013 г.

Недостатъчен

Не си достатъчен. Не си!
Не си дори частичка
от нейните желания!
Живееш само и единствено
във своите мечти -
илюзии, надежди
без реално основание.
Летиш на облаци, изплетени от вяра -
не знаеш колко невъзможно е
да се лети!
И чакаш онзи влак
от измислената гара,
който се надяваш
все още да върви..
И пак напразно
се провикваш срещу вятъра!
Хвърляш шепи пясък
към могъщото море..

Кога ще се научиш
да обичаш някого
без нищо да изискваш
от отсрещното сърце?

Кога ще осъзнаеш,
сам, самичък,
най-накрая,
че облаци не стават за летене?

Те просто носят шепи с дъждове..
И са вече прекалено уморени.

24.06.2013

неделя, 23 юни 2013 г.

Наведнъж

Понякога твърде бързо се случвам.
Наведнъж се изсипвам - изцяло.
Горещ и студен,
интересен и скучен,
тъмноцветен, избягал, останал..
Заливащ брега на сигурността ти,
събуждащ съмнения, страх, неизвестно.
Откриващ частиците неосъзнати,
дълбоко във теб, напомнящи песен.
Застанал отблизо в лицето на вятъра
те пазя от ръцете му груби.
А когато поискаш да разпериш крилата си,
ще съм писта и път. Невидимо влюбен.
Ще съм онзи момент на забравена песен -
нито текст, нито дума - само къс от мелодия,
повтарящ се, тих, далечен, отнесен,
кратък и дори старомоден..

Понякога твърде бързо се случвам.
Изведнъж се изсипвам - изцяло!

Горещо-студен,
интересен и скучен,
тъмноцветен, избягал,

останал.

24.06.2013

вторник, 18 юни 2013 г.

Не мога..

Н е мога винаги да ти говоря с думи..
е динственото е тогава да мълча.

м ълчание, изречено наум -
о ткраднато-взаимна тишина.
г оворещи, дълбоко-цветни ириси,
а морфна мисъл в неизмерното.

б езграничните желания намират се!
е дногамните ни пориви се следват!
з абързаният пулс на чувствата..

т рептенето в интимна тишина!
е дно усещане, допуснато,
б и стигнало до края на света!
!

18.06.2013

Лилаво

В лилавото на твоите прегръдки
съм сгушил неспокойната си гръд.
Олеквам! Политам към безплътното!
В кратака ни затихнал е градът.

В очите ни затихнало е времето!
Само цяла вечност ни остана.
Сбъднати! Безгрижни и безвременни!
Смислени! Допълнено събрани!

Държим се за ръце и дишаме -
невъзможното е вече победено!
Оставени в ръцете му възвишени,
докосваме лилавото трептене..

Смехът ти е любимият ми звук!
Всичките ни мигове са музика..!
Оставам. Завинаги оставам тук.

Чудех се..

..как ли пеят пеперудите?

18.06.2013

понеделник, 10 юни 2013 г.

Неделимо седем

Пред клепача ми играе си светулка и танцува -
присветва ми невинно със фенер и ми се смее!
Искала да разбере през нощите какво сънувам -
коя любов наистина сърцето ми владее?

Дали пък няма бръмбар по-светъл и от нея?
Дали не са се скрили чужди мисли под клепача?
Дали пък всички песни са наистина за нея?
Наистина ли тя е липсата, когато плача?

Дали понякога светът е недостатъчен,
когато светлината й не е наблизо?
Защо пък точно седем? Без остатъци?
Толко просто. Толко семпло. Неделимо?

Дали не учим твърде много математика?
Май седем поне на едно си се дели..

Но единственото неделимо седем под клепачите,
светулчице, това си ти!

10.06.2013

сряда, 29 май 2013 г.

Моментновения

По нежните скули на слънцето
се спусна топла истина.

***

Небето е книга. Не знаех, че думите
мокрят толкова много.

***

С музика мога да повдигна
и най-тежките си спомени.

***

Сърцето ми е пеперуда.
Дали пеперудите имат сърце?

***

Недостатъчна самодостатъчност
и мънички остатъци от близост.

29.05.2013

На ръба на своята звезда..

На ръба на своята звезда
тихичко краката си поклащам.
Единственото ясно засега
е, че нищичко не ми е ясно!

Как летят планетите без вятър?
Къде отиват, падащо, звездите?
Как хваща се комета за ръката
и кой върти земята без да пита?

Защо от всички точици (се чудят те)
една единствена наречена е Слънце?
Къде заспиват нощем пеперудите
и кой прибира дрехите им пъстри?

Дали я има феята на розите?
(Къде изгубих си лилавите чорапи?)
Защо изгряващото слънце можело
отново да залезе във земята?

Какво е светлината в тъмното,
когато няма никой щом угасне?
Как точно се мечтае сбъднато?
Защо сърцето ни не е отдясно?

Запитвам с поглед към безкрая,
ала той мълчи и думичка не казва..
(Твърде много искал съм да зная!)
(Чорапите били са на земята - вдясно.)

Прибрах ги бързо, без повече да питам
и хоп - към кревата се хвърлих със скок!
Сънища - съвсем готови за излитане,
в завивките на тигъра ми (плюшен, но жесток!).

И толкова.
Звездата ми изчезна,
изведнъж,
щом лампата във стаята угасна..

Заспах.
Сънувах я.
Бях нейният единствен мъж!

Събудих се..

И вече всичко ми е ясно.

29.05.2013

вторник, 21 май 2013 г.

22:29

Улица в звезди,
в шепите на тъмното.
Една от тях бе ти!
Сбъдната! Най-сбъдната!

Крачки - две до три..
Прегръдката под лунното!
Безкрайно вплетени
във свое топло сбъдване!

Безвременно плени
цялото ми съществуване!
Единствено и само ти
разбираш всичко мое..

Любовен фойерверк
към смисъла на бъдното!

Сега сърцето ми е твое..

.. само твое!

21.05.2013

четвъртък, 16 май 2013 г.

Тъмно синьо

Още вярвам в тъмно сините морета,
изплетени в дълбочина на хоризонта!

Слънцето е сребърно-невидима монета
в облаци,
разкъсани едва на фронта..

Още има вятър!

Поривно движение!
Платното е в безбройни дупки от въпроси..

Към Седмото, през бурното, безмилостно вълнение,
на своите ръце моретата ме носят!

Светът е само светлина, преминала
през малки точици в кафявите ми ириси..

Соленото желание събужда мириса -
пулсът ти e в тъмно синьо.

Намирам те.
Намирам те..

Отново те намирам.

16.05.2013

събота, 11 май 2013 г.

Цветове

Как се обича някой като мен?
Избираш си най-трудното обичане!
Най-дългото търпение.
Най-тихия момент
на щастие.
Несигурност в различното!

Аз нямам толко много цветове..
Картината на твоето изгряване!
Рисувам непохватно. С четка на дете.
Боичките ми твърде бързо избледняват.

Превръщам се в петно на чужд художник.
Погледнали са в мен критични, луди хора.
И само синьото, което в мене сложи,
с небето още си говори..

Простор на търсещите хора!
Случайности. Безумностни съдби!
Поглеждам изгрева, в очите ми разтворен -

"Обича ме.
Не ме обича.

Обича ме, нали?"

11.05.2013

четвъртък, 9 май 2013 г.

Въпросително

Ще те позная - сгушена във мигове,
загърната от тъмно сини пеперуди!
Това е краят. Време е за сбъдване!
Омръзна ми да бъдем вечно луди.

Вече не разбирам за какво е времето!
Чакането e неоправдано действие.
Часовниците се споглеждат, седнали
между безвремие и грешни следствия.

Времето е въпросително понятие.
Кога ще спрем да си задаваме въпроси?
Да бъдем просто плен на непознатото,
което бъдещето в изненада носи.

Ще вдигнем мост в безброй противоречия,
за да намерим общото на двата свята!

Как в синьо да размием вечното?
В кой цвят да боядисаме реката?

Пеперудите отлитат. 
Ти си само
дъх на залез
в тъмно сините простори.

Никой не попита -
ние двамата..

На какъв ли цвят
със теб
ще си говорим?

09.05.2013

неделя, 5 май 2013 г.

Сънувах те

Сънувах те. Сънувах те открадната!
Защо принадлежиш на някой друг?
Обещах си, че си моя! Вярвам си.
Някой ден ще бъдеш моя, тук..

На никой няма да те дам!
Ще имаш свободата да избираш -
Пространството на моя храм
или небе, в което се простира

всяко твое лудостно желание!
Аз няма, няма да ти преча.
Полетът е твой - нямам указания.
Не зная пътища към вечното.

Ако просто си ме пожелаеш,
ще се върна в твоя свят.
Любов на късове мечтание.
Нарисувай я със своя цвят.

Сънувах те!
По близка бе от всякога.
През всичките реалностни прегради..
Вярвам! В сбъднатото Някога!
Все още любовта е твърде млада..

Остани. Където и да си.

Тя скоро ще повярва
че може да лети.

05.05.2013

събота, 4 май 2013 г.

Реалност

Не вярвам днес във цветовете.
Любовта ми е замръзнал океан.
Реалното разтапя във ръцете
мечти и си създава ураган.

Пречиства и очите ни отваря.
Сърцата не разбират мисълта.
Затова мълчат. Не, не отговарят,
когато питаме за любовта.

Тя просто трябва да се чувства.
Да не се измисля или пък мечтае..

Да обичаш сякаш е изкуство,
което само любовта си знае.

04.05.2013

сряда, 1 май 2013 г.

Четка

В синьо те потапям като четка -
разхождам те
по белите си страници,

докато не се превърна
изцяло
във небе.

01.05.2013

понеделник, 29 април 2013 г.

Все някога

Говоря ти безспирно с мисълта си!
Не спирам! Не мога и да спра..
Гласът ти нежно ме понася
към нещо друго от света!

Чувам го - от спомените само.
Спомени от смях, усмивки и движение!
В мигове, когато бяхме двама,
допълнени във свое измерение..

Достигащи с очи през километри,
усещащи дъха си от екрана.

..намерих помежду ни мимолетен
смисъл, в който да остана.

И само мога да мечтая,
че някога животът..

Не е спешно.

Прегръдка, две очи, безкрая.

..все някога да може
да ни срещне.

29.04.2013

събота, 27 април 2013 г.

За теб

(на А.)

За теб бих написал и хиляди приказки!
Роман - само, само от стихове!

За теб се превръщам във повече никога.
Във никога повече. Мистър Никого.

Навярно не вярваш във думите вече,
но всяка беше с дъно на истина.

Усещах, мечтаех безумно далече!
Исках те - жива и истинска!

Влюбена и безкрайно щастлива,
спасена и пълна с надежда!

Погледни вътре в себе си.

Ти си толко красива!
Изпълнена с приказна нежност!

Дори да показваш нещо толкова друго,
аз видях вътре в теб и повярвах!

Дори всеки ден част по част да те губя,
цял живот ще останеш навярно.

На тъмната моя невзрачност и слабост -
светла и силна полярност!

Остани, остани, дори да не трябва..

Аз докрай продължавам да вярвам!

27.04.2013

неделя, 21 април 2013 г.

22

Затварям очи и изчезвам напълно!
Не ме виждаш. Не гледай насам!
Няма как. Няма как да те върна.
Изчезнах. Къде съм? Не знам.

Затварям очи и изобщо ме няма!
Измислен от болка, безкрайно чуплив.
Недостатъчно силен, но доста измамен.
Невъзможен, достатъчно сив..

Затварям очите си бавно. По-бавно.
Сякаш търся те още край мен..
Притъмнява. Така притъмнява!
Като ден. Като нощ. Като ден..

Затварям очи и без място оставам.
В нищото пак ще намеря подслон..
Едно ми остана - скрито да се надявам..

Не ме виждаш.

Аз съм 22-ри невидим перон.

21.04.2013

вторник, 16 април 2013 г.

Част от мен

Мирише ми на въздух, на студено!
Мирише на вълни и нощен вятър!
На мокрена коса, на тяло посолено.
На погледи към края на земята,

където се изгубва необятното -
завихрено, нестихващо море!
Оставени в мига на синьо-лятното,
усещаме мълчание в небе..

В ръцете на безброй светулки,
загърнали ни в шепа светлина,
издигаме луната в звездната й люлка,
която се преструва на звезда..

Мирише на доверие във вплетени ръце.
Побирам се във ярко сини - две вселени..
Никога преди не съм потъвал във море,
което да мечтая да е част от мене.

16.04.2013

понеделник, 8 април 2013 г.

Живея

В този миг наистина живея!
Сега съм полетът на невъзможното!
Създадох всичките си светове за нея.
Безбройни точици в небето разположих

за да види целият невярващ свят,
че щастие не се мечтае само!
Че този свят е много по-богат,
защото проектиран е за двама!

Че търсенето ни е път към вечността,
а животът - мимолетна част от нея.
Че смисълът на всичкото това
е да живеем! Просто да живеем!

Да се намираме в най-малките неща!
Да бъдем чувстващи и неуморно луди!
Да вярваме безкрайно в чудеса
и от нощта все някога да се събудим!

В очите си да сме събрали обич
за всички океани и морета.
Да бъдем винаги очакващи, готови,
със цялата си сила на сърцето!

За да бъдем исканото и мечтаното,
което сме потърсили във нея..

Излитам смело!
Няма разстояния.

В този миг
наистина живея!

08.04.2013

сряда, 3 април 2013 г.

Взаимно сбъднати

Всеки казва: "няма пълно щастие".
А такова, зная, съществува!
Трябва само да намериш частите
на цялото, което си сънувал!

Трябва смело да държиш мечтите си -
да бъдат щит, опора и посока!
Да не заключваш никога вратите си,
дори когато си на най-дълбокото!

Да преплуваш всички бурни океани
от дъждове на хиляди съмнения!
Да бъдеш бряг, море!
За някого мечтаното,
дори и в паралелно измерение.

Да не се страхуваш да обичаш
в ширините на земята, без посока!
Понякога намираме се нелогично,
в среща - два изгубени потока..

Както ти и аз. Далечни, непознати!
7 пъти те намирам, в 7 срещи..
Дали това е хрумка на съдбата?
Дали звездите искат да ни срещнат?

Оставаме - два бряга на утехата..
за цялото море, което ни събира.
Загърнати единствено на Любовта във дрехата,
която в пролетта си ни прибира.

Взаимно сбъднати! Измислени! Мечтани!
Но сякаш писано така ни е -

да ни дели единствено и само
едно безкрайномерно разстояние..

03.04.2013

събота, 30 март 2013 г.

Пази сърцето й

Никога не се разкривай пред жена!
Тя има нужда дълго да те търси.
Да избяга първо в себе си - сама.
Бъди любов и никога не бързай!

Тя има нужда да намери себе си.
Дали готова е отново да повярва?

Сърцето ни расте, но се руши със времето
.. и не забравя черните си гарвани.

Нощта е пълна с много обещания,
но няма отговор на нейните въпроси!
Тя иска вяра, сбъдване и упование,
че някой някога сърцето ще докосне.

Че този някой няма да си тръгне,
както всички хора досега..

Пази сърцето й,
ако се сбъдне.

Така обича се жена!

30.03.2013

петък, 29 март 2013 г.

Ти

Излъгах себе си - това е най-важното!
Какво пък? Една едностранна любов..
Не веднъж съм обичал излишно, безкрайно!
Горял съм докрай без да питам "защо"!

И преди съм захвърлял сърцето си в тъмното
и съм вярвал в безчувствени женски очи!
Оставал съм сам в тишина на безмълвие.
Повтарял съм стихове в шепа мечти..

Повтарял съм искане към небето отгоре
и съм молил звездите да падне една!
Да мога отново теб да си намисля..
Нали така се обича жена?

Не ме е страх, дори в неизвестното!
Има толкова много звезди!
Дъга, само в миг, да опише небесното..
непременно това ще си ти!

29.03.2013

четвъртък, 28 март 2013 г.

Пред очите ти

Пред очите ти стоя,
но и ти не ще ме видиш.

Бил съм пред толкова много очи..

Две малки слънца -
студено красиви..

Трудно се вижда през филтър "Мечти"!

Може би няма
какво да намериш -

един кротък живот,
едно семпло момче.

Може би само,
ако дълго се вгледаш

в това неразбрано,
горящо сърце,

би ме разбрала.
Дори и за кратко.

Намерен за миг пред открити очи -

Земята би спряла
светът да захласне..

Животът ми би имал смисъл..

Нали?

28.03.2013

вторник, 26 март 2013 г.

Мечтателник

Искам Ти да ми се случиш!
Напук на всички невъзможности!
Въпреки животът да ни учи
на закони, следствия и сложности..

Искам само теб! Действителна!
Да чувам всеки трепет на гласа ти!
Нали напразно не градим мечтите си,
сънувайки стотици пъти?

Нали животът от любов е проектиран?
Смисълът е във безмерното обичане!
Понякога единствено във тебе се намирам,
изгубен във безкрайното си тичане..

Понякога мечтите са последното спасение,
преди да съм пропаднал в пропастта.
Долиташ със криле от друго измерение,
за да ме вдигнеш, безвъзмездно, на крака.

Да ми дариш усмивка, лъч и капка обич!
Да ме целунеш с лъч от светлина!
Мимолетно, колкото да мога
отново да започна да вървя..

Трудно е понякога да си мечтателник -
побираш целия си свят в сърцето!
А животът ти минава несъзнателно,
живеейки на другите планети..

26.03.2013


неделя, 24 март 2013 г.

Сърцето

Като в любовна сцена е затихнал въздухът.
Очите ни са вплетени във танц на взиране!

Неволно се пързаля плочата, във музика!
Два органа туптят в надежда за намиране!

От допира на слънцето, по устните, разбирам,
че времето наистина забрави да тиктака!

Понякога сърцето ни не знае да избира.
Знае само как завинаги да чака..

Тупти!
Сякаш иска да извика нещо!
Заключено в капана на ума -

забрана за любов на всяка среща..
Единственият изход - самота.

Сърцето ни не прави избор, щом се влюбва!
Втурва се, без път, напред към любовта!

Дори понякога безумно да се губи..
все някога достига до целта!

24.03.2013

вторник, 19 март 2013 г.

Съмнение

Хрумки ли са всичките ти думи в рима?
Живял ли си поне една любов наистина?
Толко бързо кой обича? Любов незаменима?
Пълно е с неточности! С лъжи измислени..
Пълно е с крилати думи, шумни
за едно мечтано, невъзможно щастие!
Съдбовности. Съдбовно-неразумни
хрумки. Празни, но прекрасни!
В които да се скриеш. В себе си!
Да се откажеш от идеята за огледало.
Да избягаш! Да забравиш времето,
дори и някога за малко да е спряло..

Намирам себе си във празните ти вдъхновения.
Дали пък няма капка истина в това?

Обичал ли си ме наистина? Безвременно?

Хрумки ли са всички
твои думи
досега?

19.03.2013

сряда, 13 март 2013 г.

Трудността

Трудността на това
да се влюбим така
(както когато бяхме деца)
се крие в нашите съмнения.
А тя,
любовта,
изисква една
чиста,
смела,
открита,
невинна
душа,
дето впуска се във приключения!
Дето знае как да живее деня,
дори и нощта да настъпи..
После дълго да има
кого във съня
да обича.
До болка.
Безброй
много пъти.

13.03.2013

неделя, 10 март 2013 г.

Вярвам

Още вярвам

(Между кратките паузи музика,
през вълните акустичен звук.
Когато не намирам музата,
която да те върне тук.
Когато се изсипва на прозореца
поредният пречистващ дъжд.
Когато, през очи отворени,
сънувам сън един и същ.
В очите на дете, видяло залеза,
за първи път повярвало в нощта!
Когато ти откъсвам цвете алено,
което няма как да подаря.
В крилете на свободна птица,
отлитаща към своя небосклон!
В сърцето си. Когато те обичам.
Чакайки на стария перон.
На гарата "Към сбъдване" застанал.
(Кой ли вярва в закъсняващите влакове?)
До последно чакащ, без промяна)

в първото желание за чакане.

10.03.2013

сряда, 6 март 2013 г.

Единствена планета

Приемам самотата си като оръжие!
Това е моят боен кораб в океаните!
Сам себе си не мога да излъжа.
Всичко е въпрос на оцеляване..

Понякога дъждът ми е приятел.
Говоря често с пеещите птици.
Откривам чужди,
странни,
непознати
съзвездия, заплетени в звездите!

Намирам себе си на точка от атласа,
далеч от всички свързващи звена.
Къде съм? Пътят не е ясен,
когато си превзет от самота.

Огън!
Срещу всичките депресии!
Нахлуващи на борда на страха ми..

Но кой ли ще ме чуе там, където..
самотата е единствена планета?

06.03.2013

сряда, 27 февруари 2013 г.

Аве

Света го зная - той е карта!
Вървя уверено сред истини!
Не обяснявай!
Всичко ми е ясно!
Разбирам от живота си!
Наистина!

Неистово!
Обичам те, неистово!
Обичам те без граници и мярка!
Хах.. спокойно.
Шегувам се.
Шегувам се, наистина!

Съвсем не съм чак толко полудял.
Станал съм загубен и простак.
Просто съм останал тук - нецял,
опитвайки се да обичам пак..

Сестра ми е във Холивуд и снима!
И аз ще бъда някой ден при нея!
А ти - ако можеш.. прости ми.
Прости й и на нея.

Каза че там добре си прекарва.

А ти..
на всичко ли вярваш?

27.02.2013

петък, 8 февруари 2013 г.

Пламъци

Излезни от живота ми, Искане!
Загаси всеки въглен във мен!
Всяка мисъл е твърде неистова..
Този пламък ме прави пленен.

Изгасни, както скриваш звездите си,
буреносно, червено небе!
Тази песен измива очите ми,
за малко, за малко поне..

Загърни ме със вятър, но пролетен!
Изморих се от толко лета.
Прегърни ме тук в мисъл за полета
на хиляди птици в нощта!

Замислен за всички онези планети -
разбъркани, топли слънца!
Те сякаш летят, за да пазят небето,
когато залязва деня..

Само шум на листа и мирис на дъжд.
Само шум на сърца и обичане!
Дали пък човек не обича веднъж..
само, само веднъж.. до отричане?

08.02.2013

вторник, 5 февруари 2013 г.

Сънища

Като празна кутия за писма
претърсвам сърцето си за думи.
Но няма те и сякаш..
никога не си била.
Защо тогава те сънувам?
Изправих се със болката в очи
и нямам повече какво да губя!
По-силен съм!
По-силен от преди!
Защо все още те сънувам?
Разравям в огъня, отдавна негорял..
Наливам нов на дъното на пепелта!
Но не гори.. И споменът е изгорял..
Кутията е празна! Никакви писма.
И пощенските гълъби
не искат да летят..
Дали не си отиде вече
миналото лято?
Забравили са.
Не знаят помежду ни път.
Летят единствено
на сляпо, непознато..

Колко трудно е
да сгънеш
лист на две
от кратки думички?

Но твърде късно е.
Дори дете
не вярвя вече
в моите сънища..

05.02.2013

четвъртък, 17 януари 2013 г.

Безсънно

Безсънно те рисувам пред очите си.
Аз вече се научих да не плача.
Рисувам те! Посока са мечтите ми -
взривени, истински, безплатни!

Безсънно те намислям в небосвода
на приказка във облаците гладки.
Съвсем не съм художник по природа.
Не съм се учил да рисувам по тетрадки.

Затова безсънно само те измислям.
Преструвам се, че мога, и го правя!
Усмихвам се! Не плача и не искам!
Опитвам тихо само да мечтая.

Съдиш ме? Аз просто те наричам
картина пред безсънните очи.

Заспивам. Не!
Не те обичам!
Не те обичам!

..обичам те, нали?

17.01.2013

сряда, 16 януари 2013 г.

Грамофонна плоча

Сърцето ми е грамофонна плоча.
Старомодно, пълно с музика.
Завъртам се! Не мога да прескоча..
Превъртам дните до онези лудите..

И ето! Чувам песен от Градината!
Гласът й нежно слива се със вятъра!
Те пак се срещат - две сърца разминати!
Както във театъра.., както във театъра..

Поклон, за който беше твърде рано.
Любов без никакъв антракт!
Мечти, че някой, някак ще остане
и другия при него ще се върне пак..

Очи, които старомодно да обичаш.
Сърце във песен разтопено!
Любов с отлитащите птици.
Спомен - за когато е студено..

Въртя се! Грамофонна плоча.
Тихо, тихо съществувам..

Завъртам се отново!

Ще прескоча!

Успявам!

..или се преструвам?

16.01.2013

вторник, 8 януари 2013 г.

Постепенно

Нарисувай ми мелодия от дишане!
Искам да настръхна до безумие!
Да изгубя себе си, но не възвишено,
а тихо и безмълвно. От бездумие.

Начертай върху снега следи от бягане
и стъпки, гонещи след тях!
А някъде ги прекъсни, дали с протягане
или от мъничка борба във много сняг..

Добави едни отиващи си, розови подметки.
Сами ги остави. Те търсят своя път..

Затвори очи.
Без мисли и без сметки.

усещаш ли? ..затрупва ги снегът..
усещаш ли? ..затрупва ги снегът.

08.01.2013


сряда, 2 януари 2013 г.

Pour elle

Огън! Очи. Небе до безкрая!
Вали. Просто бавно вали.
Тъмно-цветно небе
от звезди, а накрая
само спомен - очи..
Две дълбоки очи.

Огън! Нали? Достигащ до Рая!
Гори в тези нощни звезди.
Тъжно-синьо море
от мечти, но не зная
как да спра да мечтая.
Ще изплувам, нали?

Огън! Дали? Кой те чака накрая?
Върви.. просто бавно върви.
Топло, топло сърце
от лъчи на безкрая.
Как да спра да мечтая
в две дълбоки очи..?

02.01.2013