Спомени

Както хоризонтът се размива

в сивото на атмосферата.

Както всичко си отива

с търкаляне на времето..

се лутам в спомените бледи.

Готови да изчезнат в тъмното..

Взирам се и гледам, гледам.. 

Връщам ги! Отново да разсъмнат!

Дори и доста поокъсани, 

недоизгладени..

недоизмислени..

От кой ли свят извадени?

Но всъщност толко скъпи, -

мои детски спомени.

20.11.2012