Зад ъгъла

Никога не съм те обичал случайно.
Случайностите са преплетени съдби.
Обичането, казват, е понякога безкрайно..
Който и да си. Където и да си.

В малък, тъжен кът,
недостигащ светлина.
На някой остров луд,
забравен, но щастлив.

Когато си на път
и гониш любовта.
Вървиш към онзи остров,
измислен, но красив.

Когато времето ти вече
там, на ъгъла е спряло.
Когато сякаш си обречен.
Когато тъжното е надделяло,

се усмихни! Сега!
Защото твоята съдба
е преждаво кълбо.

И стига питал се "кога"!
И стига питал се "защо"!

Сърцето знае - любовта не го е лъгала.

Затова тръгни!

Случайностите са зад ъгъла!

20.11.2012

http://www.youtube.com/watch?v=T5ZdlI4cOwo&feature=related

Спомени

Както хоризонтът се размива

в сивото на атмосферата.

Както всичко си отива

с търкаляне на времето..

се лутам в спомените бледи.

Готови да изчезнат в тъмното..

Взирам се и гледам, гледам.. 

Връщам ги! Отново да разсъмнат!

Дори и доста поокъсани, 

недоизгладени..

недоизмислени..

От кой ли свят извадени?

Но всъщност толко скъпи, -

мои детски спомени.

20.11.2012

Едно

Едно. Едно небе,
под което да усещаш
съществуване.

Небе, в което да откриваш себе си.
Да търсиш мястото си, времето.

Небе, готово да рисуваш облаци.
Да разлееш чаша вино в тях.
Да им измислиш тъжна музика..

Едно. Едно небе.
Готово да те чуе
винаги.

Небе, в което да мечтаеш фигури.
Да откриваш луди божества,
които се сражават
с облаци.

Едно. Едно небе,
покриващо деня.
Безоблачно.
Разтворено платно за пълнозвездия.

Небе, готово да събира точици.
В което да намираш истини -
звезди, които само ти си виждал.

Да им измисляш имена,
наистина,
въпреки оранжевия им отенък.

Нищо, че понякога
са сини.

Едно. Едно небе,
допиращо ни със коприна -
с
цялата си
луда
атмосфера.

Прескачащо
безумната ни
бариера -

разпъналия се
между ни
континент.

14.11.2012

Полет

Полети, улици
и светлини..
Главата ми е музикална какафония!
Искам времето
да се претъркули..
Да дойде нова,
пролетна симфония!

Да дишам вятър!
В мечтите да живея!
Да бъда малък принц
за твоето височество..
През родното поле да тичам и да пея!
Да гледам как подскачат
стръмните поточета..

И просто, ей така.
Да те обичам.
Като човек един,
обикновен.
Както птицата обича друга птица:
да летим..
един до друг
към някой бъдещ ден..

10.11.2012