четвъртък, 20 септември 2012 г.

Близо

До болка те допускам, близо,
през стените си,
с години непрескачани.
Допусна ли те, трудно се излиза.
Обречен си на моето приятелство.

На всичките ми болки и безумия.
На няколко усмивки мълчаливи.
На мигове. На кратки пълнолуния.
Или изпуснати сълзи,
в безсилие, горчиви.

***

Но болките не са модерни вече.
Модерно е да си свободен, да си сам.
Не. Аз няма и не искам да ти преча.
Просто знай,
че винаги съм
някъде,
било и толкова далече,
там.

20.09.2012

Няма коментари:

Публикуване на коментар