четвъртък, 20 септември 2012 г.

Невъзможен принц

Ти си момичето, в което се влюбих.
Моята малка, прекрасна принцеса.
Но как да обичам? Как принцът да бъда,
когато дели ни тази тежка завеса..

Този щурм на безкрайните метри!
Тези чужди усмивки, тази чужда земя..

Все по-тихо е.
Къде си ти, Ветре?
Разкажи ми за вкъщи! Сега!

Разкажи! Искам всичко да зная!
За Нея, за теб и за всички приятели..
За цветята, лъчите, любовта и накрая
за поройния дъжд от емоции,
разсипани някъде,
скрити вътре в душата ми..

Спри.
Идва есен.
Септември.
Къде си?

21.09.2012

Близо

До болка те допускам, близо,
през стените си,
с години непрескачани.
Допусна ли те, трудно се излиза.
Обречен си на моето приятелство.

На всичките ми болки и безумия.
На няколко усмивки мълчаливи.
На мигове. На кратки пълнолуния.
Или изпуснати сълзи,
в безсилие, горчиви.

***

Но болките не са модерни вече.
Модерно е да си свободен, да си сам.
Не. Аз няма и не искам да ти преча.
Просто знай,
че винаги съм
някъде,
било и толкова далече,
там.

20.09.2012