Към себе си

На топка свити чувствата,
изгубил усета в изкуството,
се връщам пак към себе си.

Къс по къс.
Миг по миг
събирам частите.
Преваляват мислите.
Натежават думите.
Изоставяш смисъла.
А помежду ни е
бездънна пропаст..

Някога скачахме.
Стремглаво и безотговорно
към своето завинаги.
Към нещо истинско, просторно
светло..

Час по час.
Миг по миг
нареждам стари ребуси.

Час по час,
миг по миг
се връщам пак
към себе си.

25.06.2011

Спирка

Припомни ми как се обича!
Някога можех така -
без мисъл, тревога и нищо излишно.
Бях просто дете във света!

Бях силен и смел.
Безстрашен герой!
Всеки миг за теб се тревожех!

Дон Жуан, Сганарел,
а, накратко, бях Той!
И вярвах,
че винаги "може"!

Тази първа любов твърде рано дойде..
Тази първа любов преобърна
всяка малка представа
на горкото дете..

а то я чака
сега
да се върне.

23.06.2011