Място за сърце

Една истинска любов, останала,
затворена в стените на страха.
Заключена в незнание, сама.

Нали така?
Така ми каза, че е правилно.

Една истинска любов, отхвърлена.
Обречена на синонимие.
Лудост,
страст незаменима!
Но вече стара и прегърбена..

Нали така?
Така ми каза, че е правилно.

Една истинска любов - на вятъра.
Последвала безбройните листа,
с които ни затрупва есента.

Нали така?
Така е правилно, нали?

Една любов,
от която не боли.
Скрита в крепостни стени.
Две "дула", а не "очи"..
Сърцето ти е камък,
за да пази своя замък.

Но това живот ли е въобще?

Да носиш камък в себе си
на място за сърце.

30.12.2010